Живко Нешин (Нешов) (…-1885 г.) – Произхожда от бедно семейство.
Спомага на Белоградчишкото въстание 1850 г.
Оглавява революционното движение по горното течение на реките Лом и Тимок.
През Сръбско-Турската война (1876 г.) в Язова планина организира Революционен комитет.
Съратник е на Панайот Хитов.
След разбиване на четата на Филип Тотю, му помага да се изтегли през Долни Лом към Светиниколския проход.
Според някои сведения, по негова инициатива се построява църквата в селото в памет на Нишките и Белоградчишкото въстание.
Попада в първите редици на Руското командване, като разузнавач на полковник Паренсов. Ето какво четем в писмо на полковник Паренсов до началника на Трета артилерийска дивизия от 1 юни 1877 г.:“Донасям на Ваше Сиятелство, че изпращам в Турция българина Живко Нешов за събиране на сведения. Вероятно той ще се завърне до 8 юни и ще се прехвърли през Дунав в района на 8-а Кавказка дивизия. По заповед на Негово Височество Главнокомандващия, моля окажете пълно съдействие на Живко Нешов за доставянето му в Букурещ…Ако за доставянето на Живко Нешов са необходими пари, моля да му заемете необходимата сума, която ще Ви бъде попълнена от мен незабавно. Кратки сведения за разузнавача Живко Нешов: българин, от село Долни Лом, Берковски окръг, висок на ръст, силен, с неголяма брада и коса – черни.„
След Освобождението спомага за благоустрояване на селото и населението.
Убит е от българи край село Крива бара.
Анто Живков Нешин, синът на Живко Нешин от малък остава сирак. През Балканската война е Околийски началник в град Енос (на Бяло море). След Първата световна бойна работи в мелницата на с. Крива бара, където е бил убит баща му. С помощта на собственика ѝ успява да спаси живота на арестуваните хора от родното си село през 1923 г. В паследствие е избран за Околийски съветник в град Видин. На него селото дължи благоустрояването и водоснабдяването си. Депутат в V велико народно събрание от 1911.
Внукът на Живко Нешин, Крум Живков след завършване на основното си образование, учи известно време в Американски колеж. След това, в София завършва техникум Христо Ботев – отдел земемерство. Завършва висше техническо образование в град Бърно със специалност „инженер-землемер“. Участва в изработването на известния „План Мусман“ чрез съставяне и обработка на фотоплан за София. Началник е на Военно топографския отдел към БА. След пенсионирането си работи в „Геопланпроект“ и НИИГиФ.
Младен Михайлов Младеновски, професор по висша геодезия – опорни мрежи и д-р на техн.науки, основател и дългогодишен директор на Научноизследователския институт по геодезия и фотограметрия (НИИГФ)-гр. София и ръководител на секция „Висша геодезия – опорни мрежи“. Работил е във Военно-топографската служба при МНО и Главното управление по геодезия и картография. Роден е на 26.03.1924 г. в с. Долни Лом и починал на 24.10.2011 г.в гр. София. Син е на Михаил Младенов Велков и Параскева Костова Михайлова. Живял тихо и скромно и отдал живота си за развитието на геодезията, гравиметрията, висшата геодезия, държавните координатни системи, опорните мрежи, геодинамичните процеси и съвременните движения на земната кора на България.
Работил по възстановяването на селскостопанската земя. Изчислил Географския център на България. Създател и управител на СД „ГГиК – геодезия и сие“. Национален авторитет оставил безброй трудове, нямащи аналог дотогава в областта на геодезията, активен участник в много международни и национални форуми в сферата на геодезията.
Изследвал и задълбочено проучвал географските и историческите особености на Северозападна България. Извършил геодезическо заснемане и топографско картиране на нейната крепостна система. Изработил десетки релефни макети и модели на природни обекти в района. Създател на геодезическата обсерватория „Поломие“ в с. Долни Лом. Всеотдайно работил за благополучието и популяризирането на селото, както и за запазването и документирането на историческите, природните и духовните му ценности.
Източник: Wikipedia